Как европейските проекти, по които работи БРТПП помагат на бизнеса

От юни 2022 година Българо-румънска палата започна работа по европейски проект по програма "Хоризонт". Това бе и поводът за интервюто на изпълнителният директор Елеонора Иванова за Българската телеграфна агенция.

Проектът STAGE е на стойност 3,7 млн. евро и е насочен към малките и средните фирми по пътя им към устойчив бизнес и оказва подкрепа за дялово финансиране. По него се очаква 100 компании да получат ваучери на стойност всеки от по 25 000 евро, за да се справят с новите зелени норми. На 20 компании, финалисти по проекта, ще бъде осигурена подкрепа за дялово, мецанин или при възможност грантово финансиране. 

Цялото интервю вижте тук.

- Кои са основните проекти, по които Палатата работи тази година и какви са очакваните резултати за бизнеса от тях?

- Палатата работи по 12 проекта с европейско финансиране, като се очаква старт на още два. Проектите основно са в подкрепа на малките и средните фирми в България и Европа. Те са по темите във фокуса на дневния ред на ЕС - дигитализация на бизнеса, иновации, зелена енергия, кръгова икономика. От юни започнахме и нов проект, който е насочен основно към индустриалните предприятия в Европа, в това число в България и Румъния. По него консорциум от 14 европейски организации и университети ще създаде цялостна екосистема за подкрепа на компаниите с консултантска и финансова помощ и конкретни услуги, като целта е да улесним прехода им към зелената икономика. Камарата е партньор по този проект, в който водеща е гръцката консултантска компания IED (Institute of Entrepreneurship Development) със седалище в Лариса.

- Каква ще е конкретно финансовата помощ за фирмите по този проект?

- Проектът е по-скоро консултантски и цели първоначално около 2000 предприятия да преминат през процес на предварителна оценка за това къде стоят те в момента, част от компаниите да преминат през обучение за изготвяне на планове за преход към устойчивост, което предвижда внедряване на технологии, практики, оперативен мениджмънт за постигане на по-ниски енергийни разходи, намалена ресурсоемкост на производството, технологии, които да подобрят конкурентоспособността на фирмите. На следващия етап ще бъде обявена покана за кандидатстване за ваучери на стойност 25 000 евро. Те могат да бъдат използвани от тези компании за субсидирани услуги от европейски консултантски или технологични фирми. На финала ще бъдат избрани 20 компании, за които е доказано, че имат нужда от финансиране, които консорциумът ще подкрепи да се подготвят и да привлекат рисково финансиране за растеж.

- Какъв е бюджетът на проекта и за колко ваучера ще стигне той?

- Бюджетът на проекта е разчетен за 100 ваучера, за които българските фирми ще се конкурират с останалите компании от държавите от ЕС. Ваучерите ще послужат на компаниите за консултантска подкрепа от мрежа от такива компании, за да им се помогне да реализират мерките, заложени в плановете за преход към устойчивост, в това число и за подготовка на проекти за финансиране по линия на програми за безвъзмездна помощ.

- Какво се предвижда за 20-те финалиста по проекта?

- Тези фирми ще бъдат подпомогнати да намерят дялово финансиране, мецанин финансиране от фондове за дялов капитал или при възможност за привличане на грантово финансиране. 

- Проектът за какъв период от време ще действа и на каква обща стойност е?

- Проектът е по програма "Хоризонт" и е за срок от 36 месеца, като ще приключи през май 2025 г. Той е на стойност над 3 млн. евро, като 2,5 млн. евро са за ваучери. По него подкрепа основно ще получат малки и средни предприятия, защото те имат необходимост и при тях липсват ресурси за привличане на подобна подкрепа, вкл. във връзка с прилагането на бъдещи евроизисквания, свързани с устойчивото развитие. Няма ограничения за секторите, но се очаква проектът да предизвика основно интерес от фирмите от производството.

- Какви са последните данни за стокоомбена между България и Румъния? Какъв е неизползваният потенциал?

- По данни, предоставени на Палатата от Националния статистически институт, за 2021 г. спрямо 2020 г. стокообменът е нараснал от 9 373,3 млн. лева през 2020 г. до 12 649,9 млн. лева през 2021 г. Салдото е вече 1 081,5 млн. лева в полза на България (при 578,7 млн. лева през 2020 г.)

- Кои български стоки са предпочитани от румънците и кои румънски от българите?

- Около 45 на сто от общия обем на износа от България към Румъния е от десет групи стоки: железни и стоманени пръти, биодизел, електроенергия, трактори, медикаменти, пшеница или смес от пшеница и ръж, селскостопански машини за събиране на реколта, нефтен газ, минерални или химични азотни торове. Новата група стоки, която сега се откроява, е конзоли или устройства за видеоигри. Тя е с пълно наименование: код 9504 Конзоли или устройства за видеоигри, артикули за колективни игри, включително игрите с двигател или с механизъм, билярди, специални маси за хазартни игри и игри с автоматични кегли (например боулинг), игрални автомати, функциониращи чрез вкарването на монети, банкноти (хартиени пари), банкови карти, жетони или всякакви други разплащателни средства.

При вноса от Румъния основно са: нефтени масла, семена от слънчоглед, плосковалцовани продукти от желязо, нефтен газ, отпадъци, отломки от мед, животински и растителни мазнини и масла, смартфони, медикаменти, жици и кабели.

- Трудно ли се стъпва на румънския пазар и какви са основните пречки, ако има такива?

- Румъния с този стокооборот се наложи като втори външноикономически партньор на България, но въпреки това все още не е толкова добре позната страна, особено за по-малките български компании. Дори и по-големи български фирми изпитват трудности при налагането на продуктите си на пазара, като успехът зависи от подхода на фирмата към пазара и от сектора, в който работи. Като цяло Румъния е висококонкурентен и ценово чувствителен пазар, особено в сферата на храните, където интересът от българска страна е най-голям. Опитът на българските фирми, които успешно са се наложили на този пазар, показва, че Румъния е инвестиционен пазар. Това означава, че потенциалът на пазара, който може да се разгърне пред една фирма, е много голям спрямо българския, но фирмите трябва да инвестират, да планират, че през първите години ще са на загуба и да имат търпение и възможност да изчакат и да не се отказват рано. В нашата практика има компании, които за година-две са успели да си създадат добра пазарна ниша, но има и такива, които над три-пет години им е отнело, за да могат да наложат продуктите си.

- Колко са българските фирми, инвестирали в Румъния и колко са румънските в България? 

- Най-голямата българска инвестиция в Румъния е на "Евроинс", новия лидер на застрахователния пазар с 3,1 милиона активни полици. Но между двете държави има много по-малко инвестиционна дейност, отколкото търговска, и в двете държави се откриват много дистибуторски офиси. Причината е, че двете икономики са близки като конюнктура и те се конкурират за европейските инвестиции в региона.

- Каква е общата стойност на инвестициите - нашите в Румъния и обратното, от 90-те досега и съответно за миналата година?

- Инвестициите на Румъния в България за 2020 г. са 178,6 млн. евро, като това са последните окончателни данни на националната статистика. На 31 май 2022 г. в Румъния са регистрирани 2996 компании с българско участие, с общ инвестиран капитал от 195,66 млн. евро, което ни нарежда на 24-о място по данни от румънския търговски регистър.

- Как се отрази кризата с пандемията и войната в Украйна върху двустранните икономически отношения?

- В началото на пандемията и при започване на войната в Украйна имаше отдръпване на фирмите, но много скоро нещата се нормализираха и бизнесът не спря да работи по време на пандемията. По отношение на войната в Украйна можем да отбележим, че запитванията към нас като Палата нараснаха както от български, така и от румънски фирми заради невъзможността им да изпълняват договори с партньори в Украйна. Търсеха се суровини, но и това отмина и ситуацията се нормализира.

- Кои са най-честите проблеми, които среща бизнесът от двете страни?

- Топ 1 проблемът за бизнеса от двете страни е преминаването на границата. Напрежението е огромно при граничния пункт при Русе и това е от години. В момента границата е задръстена както от камиони, ката и от пътникопоток. 

По принцип румънските фирми са много прагматично ориентирани. Те търсят да намерят мястото си на пазара, търсят партньори, хора, които да ги представляват, разбира се, че трудностите, свързани с бюрокрацията, са проблем, но не мисля, че това от фирмите от тази страна се изтъква като проблем, защото двете държави сме сравнително на едно ниво в това отношение. 

- Какво е типичното за румънските бизнесмени?

- Румънските бизнесмени са много прагматично ориентирани. Румънска компания може на секундата да ти отговори, да дойде на среща или да те покани, ако има интерес. Същевременно може да изпращате имейли и да звъните, но да няма обратна връзка. Въпреки че много хора в Румъния говорят английски, особено по-младите, цели сектори ползват този език - например на високите технологии, то в строителството, земеделието и храните без румънски език трудно се прави бизнес. Нужни са и контакти с местни хора, изграждане на доверие. Друг характерен проблем е свързан с плащанията, който продължава и сега и по време на пандемията се беше засилил, като нашите фирми изпитваха затруднения да си получат плащанията за експедираните стоки. Но пък българските фирми се научиха и предварително си правят проучвания на партньорите и ползват юридическа подкрепа още в началото на установяването на деловите контакти.

- Какви са магическите думи за отварянето на бизнес вратата към Румъния?

- Продукт, цена и постоянство в предлаганото качество и количество на стоката.

- Имат ли румънските бизнесмени трудности с намирането на кадри?

- Не бих казала. Ако преди 20 години бяхте ме попитали, бих ви казала, че почти не можеше да се намерят дори в пограничния район преводачи от румънски или българи, които да говорят добър румънски език. Сега е съвсем друго. Ние самите в Палатата провеждаме редовни курсове по румънски език и има доста интерес към тях. Все пак обаче преподаването на румънски език в училищата в България не е в достатъчна степен, но има много българи, които учат в румънски университети и част от тях се връщат в България, други намират реализация в Румъния и работят и за български компании. Палатата има българо-румънски детски фонд и би могла да помисли да активира дейността си в подкрепа на разпространеното на обучението по румънски език за ученици.

- Какви са данните за туристическия поток между двете страни?

- Туристическите посещения на румънци в България през 2020 г. са били 625 656, а през 2021 г. - 821 856. През периода януари-юни туристическите посещения на румънски граждани у нас са 390 000, което е с 90 на сто повече спрямо същия период на 2021 г.