БРТПП с няколко предложения за подкрепа на МСП

Българо-румънска палата изпрати няколко предложения за подкрепа и облекчаване дейността на МСП, които да бъдат включени в Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021-2027 г. и в концепцията на европейската програма „Мисли първо за малките“. Писмото е адресирано до председателя на БТПП – Цветан Симеонов, а позицията ни е като пряк член на организацията.  В него споделяме 17-годишния си опит с фирми, които искат да излязат на румънския пазар, както и работата ни по проекти, свързани с река Дунав и даваме три ключови препоръки.

Румъния е един от най-близките и най-търсени експортни пазари за българските малки и средни предприятия. Много често тя е и първият чужд пазар, към който фирмите се обръщат и в резултат на това към нас се обръщат за консултация множество компании, които за пръв път предприемат дейности по намиране на чуждестранни партньори и реализиране на продуктите или услугите си.

Отчитаме, че в последните години бяха вложени много усилия и средства – чрез програми и финансиращи механизми с помощтата на ЕС – в увеличаването на експортния потенциал на българските предприятия чрез обновяване на техническата и материална им база. За реализирането на безспорно големия потенциал, обаче, е необходим и набор от „меки умения“ сред ръководството и средния мениджмънт на предприятията. Именно тези умения –  маркетингови проучвания, изготвяне на ценова политика, водене на преговори и изработване на подкрепена с пазарни данни експортна стратегия, липсват.  За преодоляване на гореизложените предизвикателства предложипме 3 конкретни мерки, които да подпомогнат малките и средни предприятия за реализация на чуждестранни пазари:

1. Развиване на умения сред управленския персонал на малките и средни предприятия за излаз на нови експортни пазари

Фокусът, който поставяме е необходимостта от изграждане на мениджърски умения у собственици и създадетели на фирми (често семейни), които са професионалисти в своята област, но им липсват знания и опит в сферата на фирменото управление. Точно тези хора осъзнават нуждата от подобни умения и проактивно търсят варианти за повишаване на капацитета си. Предложението ни е да бъде отделен финансов ресурс за подкрепа на МСП за изграждане на подобни умения в рамките на подходяща финансираща програма, а в допълнение предлагаме фирмите да бъдат подкрепени с финансиране за ползване на външни консултанти в областта на мениджмънта.

2. Финансова подкрепа по линия на европейските програми за ползване на външна консултантска помощ за експортен маркетинг, както и за участие в изложения и търговски мисии в чужбина с посредничеството на бизнес асоциациите, а не само на държавата

Считаме, че всяка двустранна и браншова асоциация има преки впечатления от полезността и шанса, които различните търговски изложения предлагат за техните членове и целева група. Предложението ни за изменение на модела на подбор се базира на становището, че именно определени сектори имат по-голям потенциал за успех на конкретни чуждестранни пазари, а изборът кои участия да бъдат финансирани може да се съобрази с предварително подбрани данни за успеваемост и реализирани сделки на съответния пазар.

3. Подкрепа за компаниите, превозващи товари по р. Дунав, с оглед развитие на българското речното корабоплаване

България насочва значителни усилия и ресурс (в т.ч. европейски средства) за поддръжка на водния път – с периодични дейности по драгиране, изграждане на инженерни съоръжения и др. В същото време българският речен флот остава без каквато и да било публична подкрепа. Под български флаг плават 332 съда, а като над 30% от корабите са на възраст над 50 години (като има такива, построени преди 80 години и още са на вода), а едва 6 плавателни съда са построени преди 10 години. В същото време собствениците на речни кораби – товарни и пасажерски, не са допустими като бенефициенти нито по ОП „Транспорт“, нито по ОПИК. Така България поддържа Дунав като транспортен коридор, но той се използва най-вече от чужди компании, тъй като родният сектор „речен транспорт“ става все по-неконкурентен. Смятаме, че по една от двете програми може да се отдели ресурс, който в пилотен вариант да се превърне в грантове и/или нисколихвени заеми, от които да се възползват българските корабособственици.

Ръководството на Българската търговско-промишлена палата уверява, че ще използва предложенията ни при формиране на конкретни политики и предложения към българското правителство, а и на ниво европейски институции, по целесъобразност.