Енергийното потребление в България и Румъния
За периода 2006-2016 г. почти всички държави от ЕС са намалили своето енергийно потребление и са станали по-енергийно ефективни в отговор на поставените цели в стратегията „Европа 2020“, приета през 2010 г. от Европейския съюз. Основна цел в стратегията е да се намали цялостното потребление на енергия от европейските държави с 20% и те да постигнат по-голяма енергийна ефективност. ЕС цели общото потреблението на първична енергия2 през 2020 г. да бъде не повече от 1.483 млрд. тона нефтен еквивалент1, а потреблението на крайна енергия3 – 1.086 млрд. тона нефтен еквивалент.
Румъния е сред държавите, отчели най-голямо намаление на употребяваната енергия през този период – от 40.6 до 32.4 млн. тона нефтен еквивалент (-20.2%). Единствените две държави с по-голямо намаление на потреблението са Гърция (-23.6%) и Малта (-22.5%). За същия период България е намалила своето енергопотребление с 11.1% – от 20.4 до 18.1 млн. тона нефтен еквивалент. Само две държави от ЕС са увеличили разхода си на енергия – Естония (13.4%) и Полша (3.2%).
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1 тон нефтен еквивалент (tonne of oil equivalent) – стандартизирана мерна единица, в която може да се преобразува енергийната стойност на различни видове горива (въглища, ядрена енергия и т.н.), при условие, че в един тон нефт има 41.868 гигаджаула енергия.
2 потребление на първична енергия (primary energy consumption) – количеството енергия, необходима на държавата, за да задоволи потреблението си.
3 потребление на крайна енергия (final energy consumption) – общото количество енергия, използвано от крайните потребители (домакинства, индустрия, транспорт, земеделие и др.)
