Превенция на междуфирмената задлъжнялост в новата реалност

Пандемията от коронавирус изправи пред предизвикателства не само гражданите, но и редица компании и сектори в българската икономика. Невъзможността на цели икономически браншове да работят на пълни обороти в продължение на месеци доведе до верижна реакция и покачване на междуфирмената задлъжнялост в цялата икономика на страната, която най-бързо се усеща от МСП сегмента. По данни на Асоциацията за управление на вземания, междуфирмените вземания, възложени за събиране на професионални агенции са нараснали с близо една пета до 9.356 млн. лева през 2020 г. спрямо с 7.806 млн. лева за 2019 г.

Какви практически мерки могат да приложат малките и средни компании, за да ограничат обема несъбрани вземания от свои клиенти – експертите от Асоциацията за управление на вземания дават своите съвети по-долу.

• Детайлно проучване на бизнес партньорите: компаниите, които се справят по-добре със събирането на вземанията си са тези, които управляват процеса и вземат превантивни мерки още преди да започнат бизнес отношения със своите партньори. Това включва предварително проучване на клиентите и на тяхната платежоспособност, изрядна документация по сделките, както и периодичен мониторинг на клиентите в хода на партньорството. Важно е да отбележим, че обикновена проверка на компанията в интернет не е достатъчна в подобни случаи. Препоръчително е да се сдобием с кредитен отчет на компанията или с препоръки от техни контрагенти.
• Управление на сроковете за плащане: редица проучвания в различни държави, сред които и България, показват, че даването на разумни срокове на отложено плащане на клиентите е сериозен инструмент за управление на ликвидността и оборотния капитал на компаниите. Колкото по-дълъг е срокът на отложено плащане, толкова повече е вероятността да получим със забавяне парите си, а докато чакаме да ни платят е много по-вероятно самите ние да попаднем в просрочие.
• Предприемане на навременни мерки: важно е да отбележим, че ако в първия ден след падежа на фактурата, тя не е платена, тогава вече нашият клиент е в просрочие и ние трябва да предприемем съответните мерки. Даването на допълнителен толеранс към клиента често дава сигнал, че отлагането може да продължи още дълго. Добрите практики в това отношение са още от ден 1 на забавата, да пристъпим към информиране на клиента за настъпилия падеж и да уговорим дата за погасяването на дълга.
• Използване на експертния опит на специалистите: рано или късно при забава на плащанията, компанията взима решение да се обърне към външна страна за съдействие с просрочилия клиент. Често пъти компаниите прибягват до съдебни действия, но е важно още на ранен етап да включим специалисти в управлението на вземания, които да поемат комуникацията с просрочилите клиенти. Подобни компании влизат в ролята на медиатор и преговарят с бизнес партньорите ни и настояват плащанията да се извършват в срок, което освобождава вътрешните ни специалисти от несвойствени за тях дейности и им позволява да се фокусират върху основната си работа. Включването на външен партньор дава ясен сигнал към клиентите, че ние сме сериозна компания и държим всяка страна да спазва поетите ангажименти. Не на последно място, предимство на колекторските компании, наред с високата им специализация в събирането на дългове, е че тяхното заплащане се формира на базата на комисион – процент от събраната сума. Това е техен мотиватор да постигат високи успехи, като в същото време Вие не дължите никакви авансови такси за услугата преди да сте получили парите си.

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите: основните негативни последици от тях са намаляване на печалбите, по-високи разходи за лихви и намалена на ликвидност. Ето защо е важно да знаем какви мерки може да предприемем за подобряване на финансовите показатели на бизнеса си и да дадем своя принос за излизането от спиралата на междуфирмената задлъжнялост.