Русе след Шенген: Мостът, който все още се учи да бъде врата
Новото издание на "Капитал Градове" е посветено на Северна България и градовете Русе, Велико Търново и Габрово. Българо-румънска търговска камара е сред цитираните източници на информация на журналистите, подготвили този специален брой.
Румъния е сред водещите търговски партньори на България с устойчив растеж на обмена. „В този контекст Шенген трябваше да премахне административни и логистични бариери, което да създаде предпоставки за допълнително нарастване на търговията и инвестициите. За Русе това трябваше да означава по-добра среда за румънски инвестиции - особено в логистика, индустриално производство и услуги, свързани с веригите за доставки и засилено позициониране на града като регионален икономически център, и да подкрепи процеса на икономическа интеграция между двата бряга на Дунав“, коментира пред „Капитал“ адв. Виктор Гугушев, председател на Българо-румънската търговска камара и почетен консул на Румъния в Русе.
На практика обаче нито Шенген, нито нарастващите военни конфликти, които събудиха Европа за нуждата от инфраструктура в региона, успяха да решат проблема с дупките по асфалта и тесния мост над река Дунав. Парадоксално, но дълго чаканото присъединяване съвпадна с основния ремонт на Дунав мост, превръщайки уж новото „свободно преминаване“ в тест за търпение. Заради увеличения трафик и използването на едно платно на моста в продължение на две години чакането за преминаване на трикилометров участък достига до 3-4 часа.
„Миналата година само между 18 и 21 април, когато беше Великден, през Дунав мост са преминали над 15 500 автомобила, от които 11 500 са били леки коли. За цялата 2025 г. бе отчетен абсолютен рекорд от общо 1 630 305 автомобила, което е 11% увеличение спрямо 2024 г. Често се случват и извънредни ремонти на моста заради установяване на сериозни деформации в неремонтирана част на моста“, коментира Бранимир Стефанов, зам. областен управител на Русе.
„Текущият основен ремонт е необходим и стратегически важен, но на моменти води до значителни забавяния, които не съответстват на очакванията за облекчено движение в рамките на Шенген. Това създава затруднения както за работещите ежедневно през границата, така и за бизнеса“, допълва адв. Гугушев и предлага решение за по-добра организация на трафика и координация между институциите - включително въвеждане на интелигентни системи за управление на потока, ясна предварителна информация за изчакването и приоритетни коридори за бизнес и трудова мобилност.
Ремонтът все пак трябва да приключи най-късно до средата на юли тази година. Инфраструктурният капан се затяга и от липсата на автомагистрала Русе - Велико Търново - направлението, което трябва да осигурява връзка между държавите oт Североизточна Европа през Румъния и България с Гърция и Турция, както и между Балтийско и Средиземно море. С нея ще се подобри и облекчи транспортното обслужване на международния и вътрешния трафик. Проблем е и бавното възстановяване на фериботната връзка, която трябваше да поеме тежкотоварния трафик.
„Вода газим, жадни ходим“, обобщава Лили Ганчева, като визира неизползвания потенциал на реката като транспортен коридор. „Трябваше да се даде рестарт на фериботната връзка Русе - Гюргево още преди началото на ремонта на Дунав мост, за да поеме трафика с тировете. Това не се случи въпреки положените усилия“, допълва тя.
Шенген не трябваше да остане крайна пристанищна спирка, а инструмент. Ако Русе успее да излезе от инфраструктурния си затвор, той няма просто да бъде забравен и обезлюдяващ се град в периферията на Европа, а сърцето на един от най-динамичните трансгранични региони на континента.
Хартиеното издание на "Капитал Градове" е достъпно в местата за разпространение на вестници.
