ЕП: България и Румъния трябва да влязат в Шенген до края на 2023 г.
•Двете страни отговарят на всички критерии за присъединяване към зоната за свободно движение
•Налагането на вето върху влизането им подхранва антиевропейските настроения и вреди на икономиката
•Увеличаване на замърсяването заради дългото чакане на граничните пунктове, което може да надхвърли няколко дни
В резолюция, приета в сряда с 526 гласа "за", 57 гласа "против" и 42 гласа "въздържал се", Парламентът подчертава, че двете страни вече са изпълнили необходимите изисквания за приемане в Шенген. Членовете на ЕП изразяват съжаление за решението на Съвета от 8 декември 2022 г. да отхвърли членството им, "без да представи правна обосновка, свързана с критериите за присъединяване". Едно по-голямо Шенгенско пространство без граничен контрол би направило ЕС по-силен, казват евродепутатите, като отбелязват, че всички държави членки имат право да се присъединят към Шенген, когато са готови.
Според Парламента фактът, че Румъния и България все още са извън зоната за свободно пътуване, натоварва бизнеса и населението на двете страни в социален и икономически план. Гражданите на България и Румъния са дискриминирани, тъй като се сблъскват със забавяния, бюрократични трудности и допълнителни разходи при пътуване или извършване на стопанска дейност в чужбина в сравнение с техните колеги в Шенгенското пространство, се казва в текста. Членовете на ЕП отбелязват, че закъсненията на граничните пунктове, с които се сблъскват румънците и българите, могат да продължат от няколко часа до няколко дни дори - в сравнение със средно 10 минути без проверки на вътрешните граници - което също така влошава условията на труд на шофьорите на камиони.
Увеличаване на емисиите на CO2
В допълнение към вредите, нанесени на единния пазар на ЕС чрез възпрепятстване на свободното движение на стоки между европейските държави членки, в текста се посочват и "непоправимите вреди" за околната среда, които не съответстват на целите на Европейския съюз за неутралност по отношение на климата. Здравето на шофьорите, митническите служители и хората, живеещи в близост до граничните пунктове, е изложена на риск от повишеното замърсяване от хилядите превозни средства, чакащи да преминат границата всеки ден, тъй като всяка година се отделят около 46 000 тона CO2, казват членовете на ЕП.
Резолюцията призовава Комисията да направи оценка на финансовите загуби, пропуснатите ползи и екологичните вреди, понесени от Румъния и България от юни 2011 г. насам поради "необоснования отказ" на членство в Шенген, и я насърчава да анализира възможностите за финансова компенсация. Членовете на ЕП посочват, че настоящата ситуация "е инструментализирана от антиевропейска, включително руска пропаганда", и "подкопава способността на ЕС да популяризира своите ценности и доброто управление в държави извън ЕС".
Понастоящем всички държави членки на ЕС, с изключение на България, Кипър, Ирландия и Румъния, са част от Шенгенското пространство за свободно пътуване, което включва и държави извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Европейската комисия прецени, че България и Румъния са готови да се присъединят към Шенген, а Европейският парламент многократно е подкрепял присъединяването им, последно в резолюция от 5 октомври 2022 г. и в дебат от 14 декември 2022 г.
