Нов закон за индустриалните паркове в България

На 12 март 2021 г. беше обнародван Законът за индустриалните паркове, с който се уреждат отношенията относно статута на индустриалните паркове и условията за тяхното създаване, изграждане, функциониране и развитие. Сред целите на новия нормативен акт са подобряване на икономическата ефективност на предприятията, привличане и стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства и осигуряване на държавна подкрепа за създаване на индустриални паркове.

В следващите редове накратко ще бъдат изложени някои от по-важните особености на новия нормативен акт, като обобщението беше подготвено от Добрина Павлова и Виктор Герджиков от адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров & Ко.“.

I. КЛЮЧОВИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Индустриален парк

Според чл. 4, ал. 1 от Закона „индустриален парк“ е обособена територия, разположена в една или повече общини, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности.

Законът предвижда три категории индустриални паркове с оглед на производствените дейности, които ще бъдат осъществявани в тях:

• тип А – общ, в който няма специализация на производствени дейности;
• тип Б – специализиран, в който се извършват един вид производствени и свързани с тях дейности или сходни производствени дейности;
• тип С – специализиран, в който се извършват високотехнологични и свързани с тях дейности.

Индустриалните паркове, създадени по реда и условията на ЗИП, ще бъдат вписвани в нарочен електронен регистър, чието създаване и поддържане е възложено на министъра на икономиката. Правилата на новия закон и мерките, предприети в изпълнение на държавната политика за насърчаване на индустриалните паркове, ще бъдат приложими само по отношение на парковете, вписани в електронния регистър.

2. Собственик на индустриален парк

Индустриални паркове по реда на ЗИП могат да бъдат създавани и притежавани от държавата и/или една или повече общини, както и от търговски дружества и техни обединения. С оглед на собствеността индустриалните паркове биват:

• държавни – когато собственик е държавата;
• общински – когато собственик е една община;
• съвместни – когато собственик е държавата и една или повече общини, както и когато собственик са две или повече общини;
• частни – когато собственик е юридическо лице, регистрирано като търговец, или обединение.

На собственика на индустриалния парк е възложено осигуряването на организационните, устройствените и техническите условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на парка.

3. Оператор на индустриален парк

Оператор на индустриален парк е лицето, което извършва дейностите по експлоатация на индустриалния парк. Начинът за определяне на оператора зависи от собствеността на парка:

• когато собственик на парка е държавата и/или община, оператор може да бъде публично предприятие или концесионер, определен по реда на Закона за концесиите.
• когато собственик на парка е търговско дружество или обединение от търговски дружества, оператор може да бъде или самият собственик, или друго търговско дружество.

Отношенията между собственика на индустриалния парк и оператора се урежда с договор за експлоатация на индустриалния парк, към сключването и съдържанието на който Законът поставя изрични изисквания (чл. 28 ЗИП).

4. Инвеститор, партньор, потребител

Законът урежда статута на други три категории субекти, на които е отредена роля в дейността на индустриалните паркове:

• Инвеститорът е търговец, който извършва производствена дейност в парка въз основа на договор за стопанска дейност, сключен с оператора.
• Партньорът е лице, което подпомага функционирането и развитието на индустриалния парк по договор с оператора. Не са партньори собствениците на елементи на техническа инфраструктура, различна от притежаваната от собственика на индустриалния парк вътрешна техническа инфраструктура.
• Потребители са инвеститорите и партньорите, които извършват дейност на територията на парка.

II. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ

Провеждането на държавната политика за индустриалните паркове е възложено на Министерски съвет, министъра на икономиката и органите на местното самоуправление.

По предложение на министъра на икономиката Министерският съвет ще може да приема програми и решения за стимулиране на създаването и/или функционирането, и/или развитието на индустриални паркове.

Министърът на икономиката, от своя страна, ще изпълнява възложените му от Министерски съвет мерки за стимулиране на индустриални паркове и ще предоставя информация относно възможностите за създаването на паркове.

На местното самоуправление в лицето на общинските съвети е възложено да приемат мерки за стимулиране на индустриалните паркове на територията на съответната община. Тези мерки могат да се изразяват в:

• определянето на преференциални размери на местни такси за технически и за административни услуги, свързани с дейностите, които се извършват на територията на индустриален парк;
• освобождаване на собствениците и инвеститорите от местни такси, когато таксите се отнасят за обектите на вътрешната техническа инфраструктура и за общественообслужващите обекти на територията на индустриалните паркове.

Собствениците на индустриални паркове ще могат да се ползват облекчен режим на административно обслужване при изграждането и развитието на парка. В допълнение, за собствениците и инвеститорите се предвижда възможност да получават подкрепа при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, както и чрез национални програми и чрез европейските структурни и инвестиционни фондове

III. СЪЗДАВАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ, ФУНКЦИОНИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК

1. Предложение и решение за създаване

Начинът за създаване зависи от собствеността на индустриалния парк:

• държавни и съвместни индустриални паркове с държавно и общинско участие се създават с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на икономиката;
• общински индустриални паркове и съвместни индустриални паркове с общинско или с държавно и общинско участие се създават с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината;
• частните индустриални паркове се създават съобразно учредителния акт на съответното юридическо лице или обединение.

Сред документите, които задължително се прилагат към предложението за създаване на парка, са:

• концепция за индустриалния парк, чрез която се определят дългосрочни перспективи и цели за развитие на парка;
• правилник за цялостната организация на парка, чрез който се урежда кои дейности са допустими на територията на парка, какви са правата и задълженията на оператора и на потребителите, както и други съществени въпроси относно изграждането и експлоатирането на парка;
• бизнес план на оператора, който минимално следва да съдържа анализи на средата, пазара и конкуренцията, както и оперативен, финансов и маркетингов план, план за управление и източници на финансиране на парка;
• проект на договор за експлоатация (освен, когато собственикът ще бъде оператор), с който се уреждат отношенията между собственика и оператора, включително дейностите по експлоатация на парка, които се възлагат на оператора, условията за функциониране и развитие на индустриалния парк, правата и задълженията на оператора относно имуществото на собственика и финансовите взаимоотношения между страните.

Следва да се има предвид, че ЗИП предвижда редица изисквания, на които индустриалните паркове следва да отговарят.

Поставени са ограничения, касаещи минималната площ на индустриалните паркове. Като общо правило индустриалният парк следва да бъде с територия поне 300 дка. Изключения се допускат относно парковете, специализирани за високотехнологични дейности по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите.

При създаването на индустриален парк, собственикът трябва да притежава правото на собственост върху имотите, включени в неговата територия. Изключение се допуска по отношение на държавни, общински или съвместни индустриални паркове, при които се допуска имотите да бъдат собственост на оператора (лицето, което ще извършва дейностите по експлоатация на индустриалния парк), ако той е публично предприятие. При регистрирането на индустриален парк не се допуска в територията му да се включват поземлени имоти, които са предмет на съдебни спорове за вещни права.

Територията на индустриалните паркове задължително ще се обособява и регулира със специализиран подробен устройствен план на индустриалния парк. С плана ще се определя структурата на територията на индустриалния парк, устройствените зони и териториите с устройствен режим и предназначението на поземлените имоти по смисъла на Закона за устройството на територията. Като общо правило поземлените имоти, които съставят индустриалния парк, следва да бъдат с предназначение за производствени дейности. Изключения се допускат се поземлени имоти за спомагателни и обслужващи дейности, за общественообслужващи дейности, за озеленени площи и за специални обекти. Общата площ на имотите, чието предназначение не е за производствени дейности, следва да бъде по-малка от половината от площта на парка.

Законът поставя изисквания относно техническата инфраструктура на територията на парка, като е задължително да бъде създадена транспортна техническа инфраструктура, водоснабдителна и канализационна мрежа и електроразпределителна мрежа. Допуска се техническата инфраструктура да включва и други елементи, свързани с функционирането на парка.

С решението за създаване на индустриален парк се определят наименованието, типа и площта на парка, одобряват се концепцията и правилника за цялостната организация в индустриалния парк, дава се съгласие за сключването на договора за експлоатация и др. Наличието на решение, отговарящо на минималните законови изисквания, е задължително условие за вписването на парка в електронния регистър.

След като бъде взето решението за създаването на парка, между собственика и оператора следва да бъде сключен договор за експлоатация. Такъв договор не е необходим, когато собственикът на парка ще изпълнява функциите и на оператор.

2. Вписване

Индустриалният парк подлежи на вписване в електронния регистър, поддържан от министъра на икономиката. Заявлението за вписване се подава от оператора на парка по електронен път с квалифициран електронен подпис. Към заявлението следва да бъдат приложени концепцията и правилникът за цялостната организация в индустриалния парк, които се публикуват в електронния регистър.

3. Изграждане, функциониране и развитие

Дейности по изграждане (устройствено планиране, инвестиционно проектиране и строителство за изграждане, развитие и поддържане) на индустриален парк задължително се извършват след вписване на парка в регистъра на индустриалните паркове.

Доколкото изграждането на индустриалния парк предполага издаването и влизането в сила на редица административни актове, Законът предвижда облекчен ред за издаването на тези актове, като за всички административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, е предвидено задължение да осигурят провеждането на съответното производство изцяло по електронен път чрез електронни средства.

ЗИП съдържа изрични указания относно кръга на допустимите дейности по експлоатация и ползване на индустриалния парк. Производствената дейност и дейностите, извършвани от партньорите, следва да бъдат съобразени с условията и реда, предвидени в правилника за цялостната организация в индустриалния парк.

Законът урежда специални правила относно разширяване на територията на парка, преструктуриране на парка и преустройството на строежите на негова територия.

*Настоящият текст не представлява правна консултация и не следва да се взема предвид при решаване на правни спорове, а цели само да информира читателите.
Екипът на Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров & Ко.“ остава на разположение за съдействие и допълнителна информация, свързани с прилагането на новия Закон за индустриалните паркове.