Румънски строителни компании обмислят да регистрират дружества в България

18.03.2025

Строителни компании от южната част на Румъния обмислят да регистрират свои фирми в България след 1 май, пише Arenaconstruct.ro. Фирмите ще продължат да работят на румънския пазар, но данъците ще бъдат по-ниски, смятат предприемачите.

От началото на тази година в строителния сектор в Румъния настъпиха сериозни промени като се премахнаха напълно данъчните стимули за служителите. Увеличаването на данъчното облагане на труда доведе принуди работодателите да избират или да намалят нетните заплати на служителите, или да увеличават разходите си за брутни заплати, за да запазят нетните доходи на персонала си.

В този контекст предприемачите търсят варианти за справяне със ситуацията.

Какви са основните предимства за румънски предприемач, който избере да регистрира фирмата си в България

Експертите от Zara Consult, една от най-големите счетоводни къщи в България и член на Българо-румънската търговска камара, твърдят, че страната ни предлага няколко предимства на румънските предприемачи, които искат да регистрират строителни фирми тук.

По-ниски данъци

Фиксираната ставка на корпоративния данък в България е 10%, а данък дивидент е 5%. Тези данъци важат за абсолютно всички видове търговски дружества, независимо дали са малки, средни или големи предприятия.

За сравнение, в Румъния корпоративният данък е 16%, а данъкът дивидент е 10%. Освен това, над определен праг, 10% от нетната сума, изтеглена като дивидент, се плаща за социално-здравни осигуровки.

В същото време микропредприятията в Румъния плащат 1% данък върху доходите, ако доходите им не надвишават 60 хил. евро, или 3%, ако доходите им са между 60 хил. и максимум 250 хил. евро (т.е. почти цената на строежа на къща). От 1 януари 2026 г. тази граница ще бъде намалена до 100 000 евро.

При оборот от над 250 хил. евро, или над 100 хил. евро догодина, компанията става обект на 16% данък печалба.

По-ниски разходи за труд

Брутната минимална работна заплата в България от 1 януари е 1077 лв. (550 евро/2737 леи), от която служителят плаща осигуровки към държавата. Вноските, платени от работодателя, се добавят към брутната минимална работна заплата. Така служителят плаща 8,38% от брутната си заплата за пенсионен фонд, 3,2% за здравни осигуровки, 10% за данък общ доход, т.е. общо 241,87 лв.

Освен това работодателят плаща и 13,72% от брутната заплата, фонд злополука от 0,5% и здравни осигуровки от 4,8% общо за още 204,85 лева.

Т.е. данъците и вноските, платени от работника и работодателя, възлизат на 446,11 лв., а нетната минимална работна заплата достига 835,74 лв. (426 евро/ 2125 леи).

Така общите разходи за заплата на служител с МРЗ в България са 1282 лв., от които осигуровките за държавата са 34,8%.

В същото време в Румъния през 2025 г. брутната минимална работна заплата в строителството е 4582 леи на месец, към която се добавя трудово-осигурителната вноска от 2,25% (103 леи), така че работодателят плаща 4685 леи.

След плащане на 10% данък общ доход, 25% социално осигуряване и 10% здравно осигуряване нетната минимална заплата достига 2739 леи. Това означава, че румънската държавата получава 42% от това, което плаща работодателят.

Експертите от Zara Consult отбелязват, че в България работодателите плащат осигуровки само до максимален таван от 1900 евро, а максималният разход на служител не надвишава 630 евро, независимо от заплатата. В Румъния социалните вноски се прилагат към целия доход.

Освен по-ниското данъчно облагане на труда, друго предимство е, че с присъединяването на България и Румъния към Шенген, премахването на граничния контрол намали разходите и опрости търговските операции.

Процесът на регистрация на дружеството е бърз (3 – 4 работни дни) и няма строги изисквания за минимален капитал (1 евро).

Инспекция по труда:

Служителите на фирми, регистрирани в България, които работят в Румъния, се възползват от условията на труд, предвидени от румънското законодателство.

Независимо от приложимото право към трудовите правоотношения, служителите, командировани в Румъния, се ползват от условията на труд, предвидени от румънското законодателство, каза Михай Николае Ука, заместник-главен държавен инспектор в Инспекцията по труда. Ако има колективен трудов договор, сключен на отраслово ниво, те се възползват от това споразумение с разширена приложимост към целия сектор на дейност,

Освен това служителите, командировани в Румъния, трябва да получат възнаграждението, приложимо за Румъния, включително заплащане за извънреден труд и надбавки или възстановяване на разходите за транспорт, настаняване и храна за служители, задължени по професионални причини да пътуват до и от работното си място.

Други задължения на строителни фирми от България, които изпращат служители в Румъния са:

а) декларация на румънски език за командироването на собствени служители преди започване на работата им, съдържаща информация, необходима за извършване на фактически проверки на работното място. Документът се подава към териториалната инспекция по труда, на чиято територия ще се извършва дейността;

б) да съхраняват и предоставят на инспекторите по труда документи относно:

трудов договор или еквивалентен документ и ако е необходимо допълнителна информация за времето на заетостта, валутата, в която се изплаща заплатата, обезщетенията в натура или в брой, от които служителят се възползва по време на транснационалното командироване, условията, уреждащи преместването на служителя;
заплата и доказателство за плащане;
работно време и график.

в) да предоставят документите, предвидени в буква а) и б) след изтичане на командироването по искане на Инспекцията по труда в срок до 20 работни дни от момента на получаване на искането;

г) да предоставят превод на румънски език на еквивалентните документи, предвидени в буква а) и б);

д) да определят лице, което да осигури контакт с компетентните национални органи и да изпраща и получава документи и/или становища, ако е приложимо.

От гледна точка на „Дирекция за контрол на здравето и безопасността при работа“ всяко търговско дружество, регистрирано в чужбина и опериращо на румънска територия, е длъжно да спазва действащото законодателство за здраве и безопасност при работа.

Основни области, в които работят румънски фирми, регистрирани в България

Според Zara Consult предпочитани са следните сфери:

Строителство и инфраструктура – заради по-ниските данъци и намалени разходи за труд.
Търговия и дистрибуция – България е стратегическа точка за внос/износ на стоки.
ИТ и аутсорсинг – изгодният данъчен режим и добре квалифицираната работна сила привличат румънски технологични компании.
Възобновяема енергия – България предлага стимули за инвестиции във вятърна и слънчева енергия.

Източник на информация: https://arenaconstruct.ro/unii-constructori-se-gandesc-sa-isi-mute-firmele-in-bulgaria/