Мерките срещу изпирането на пари - актуална тема за бизнеса в България

Считано от 31.03.2018 г. влезе в сила новия Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ с който в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година. Въведоха се редица непознати досега задължения за бизнеса и се завиши дължимата грижа при проучване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма при работа с клиенти. Със закона и последващите му изменения се създадоха още задължения за българския бизнес, които изискват допълнително време и ресурси.

За пръв път в България фирмите бяха задължени да декларират действителните си собственици в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им, като това важи и за новорегистрираните фирми. Съществува и задължение за регистриране на лице за контакт на дружествата по партидата на които не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител.

Регламентацията в сферата на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма обхваща по-голямата част от българския бизнес, включително, но не само: инвестиционни посредници; търговци на едро; лизингови предприятия; регистрираните одитори; лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане; лица, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, като с предстоящите промени са включени и посредничеството при отдаване под наем на недвижими имоти, при които месечният наем възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута.

Съществува задължение за дружествата да осигуряват въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на ЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма /ЗМФТ/ и актовете по прилагането им, провеждане на текущи програми за обучение, насочени към разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти и предприемане на необходимите действия при възникнали случаи  на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма. Задължително е приемането на вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат ефективно и по отношение на техните клонове и дъщерни дружества.

Въведе се изрично задължение за определени дружества да изготвят оценки на риска с цел да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. При изготвянето им задължително трябва да се съобразят с резултатите от националната оценка на риска, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия. Въз основа на изготвените оценки на риска дружествата определят рисковия профил на клиента и какви мерки по ЗМИП да прилагат спрямо него.

Дружествата са изправени пред императивните изисквания да прилагат спрямо своите клиенти адекватни мерки за комплексна проверка според установеното ниво на риск, да идентифицират клиента и действителния му собственик, да установяват източника и произхода на средствата, които получават, да уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ при съмнителни сделки и операции и да прилагат стриктно редица други правила.

Към настоящия момент се правят нови промени в ЗМИП, приети на първо четене от Народното събрание с които се разширява кръгът на задължените лица, които да прилагат мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, увеличават се задълженията и се разширява кръгът на прилаганите мерки, особено по отношение на клиенти, дъщерни дружества, клонове или представителства установени в държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Разширява се кръгът и на случаите в които е задължително уведомяването на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.

С всяка последваща промяна, ЗМИП става все по-рестриктивен, включително и предвиждайки глоби до 10 млн. лева или до 10 на сто от годишния оборот на задълженото лице. Последиците и санкциите за всяко неизпълнение на законовите правила в сферата са значителни и предпоставят сериозна и навременна подготовка от страна на всички задължени фирми.

Екипът на „ЛТА КОНСУЛТИНГ“ ЕООД разполага с квалифициран екип, знания, умения и опит, и може да окаже съдействие в сложната материя по прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.